Европейската история и турците-27

Системата на образование през Ренесанса в Европа и Османската държава...

Европейската история и турците-27

Първите университети в Западна Европа са открити през 11 век. Но във Византия и на Балканите, първите университети са били открити още през 5 век. В Атина, Солун, Антакия, Бейрут и Александрия е имало университети в които са работели прочути за времето си философи и учени. Още преди Истанбулския университет, основан през 1425 година, е имало византийски университети в Атина и Александрия, в които се е преподавала философия, а в Бейрут е имало университет по юридически науки. В тези университети са се преподавали и езикознание, филология, риторика, геометрия, музика, римско право, астрономия. Към Истанбулския университет, след време е бил добавен и медицински факултет. Под влиянието на християнската религия обаче, философското училище в Атина е било закрито като център на паганизмаи през 5 век е било открито теологическо училище на истанбулската патриаршия. В ислямските държави, висшето обучение се провеждало в учебни заведения наречени медресета. Първото ислямско медресе е било открито през 10 век в Нишабур в днешен Иран. Но медресетата, които ще поставят отпечатък над ислямския свят-Медресетата Низамийе, се откриват през 1067 година в Багдат под протекцията на селджукските турци. Първият университет в Западна Европа е бил открит през 1088 година в град болоня в Италия. За разлика от византийските университети, университетите в западните страни и в ислямските страни са били възприети като институции за религиозно образование.

         

Университетите, които започват да се откриват през 11 и 12 век в Западна Европа, първоначално са били под контрола на църквата и в тях приоритет се е отдалаво на теологичното обучение. С течение на времето обаче в тях започват да се преподават и уроци по медицина. Учебният език в тези университети е латинският. Тъй като основните принципи на обучение са се основавали на християнската религи, и учебният език е бил латински, тези университети са се превърнали в международни. Главната им задача е била разпространяването на схоластическото учение. Много от първите европейски университети не са разполагали със свои сгради и уроците са се преподавали в домовете на преподавателите или в помещения в църквите. Заплатите на преподавателите са се изплащали посредством такси на студентите. Срокът на обучение е бил 6 години. Желаещите да получат докторски титли са се учели в продължение на 12 години. През 14 век, университети се превръщат в център на интелектуалния живот в Западна Европа. Все още са се изучавали теологически науки и са се подготвяли свещенници. През 15 век в общо 66 града като Париж, Оксфорд, Кембридж, Монтпелие, Рим, Виена, Хейделберг, Барселона са били открити университети. През 15 век, започват да се отправят критики по адрес на схоластическото обучение в тези университети. Роля за това изиграва и автономната структура на университета в Париж, който е бил извън влиянието на религиозните среди. През 15 век в университетите в Западна Европа започват да се изучават и творбите на античните гръцки и римски писатели, поети, философи и пътешественици. Тези творби са се превеждали не само на латински език но и на другите европейски езици и това води до възникването на много голям интерес в Западна Европа към античния свят и поставя началото на епохата на Ренесанса.

Лидери на Движението за Реформи, което проповядва ревизиране в християнската религия са Джон Вайкриф от Оксфордския университет, Ян Хус от Пражкия университет. Мартин Лутер е приет като основател на Протестантството, а Джон Карвин е основател на Калвинизма, което е по-радикално течение на Протестантството. Именно дейността на тези университетски преподаватели срещу влиянието на католицеската църква и на римсикя папа, са довели до зараждането на протестантството. Европейските лидери, уплашени от продължаващото османско напредване в Европа, са останали принудени да признаят Протестантството като официална религиозна секта, с цел да съхранят единството на Европа срещу турците. В източните райони на Европа е властвала православната църква, а Западна Европа се е разделила на католически и протестантски църкви. Всяка една от тези три църкви е подчертавала че тяхното учение за християнството е най-правилно. Протестантството е давало приоритет на разума, индивидуализма и на плурализма и това осигурява и път за възникването и на нови секти и групи в неговите рамки. В Англия се налага Англиканската църква, в Швейцария се разпространява Калвинизмът. Англиканската църква става официална църква на Англия при управлението на крал Хенри Осми. Тази църква отхвърля върховенството на папата и приема върховенството на краля. Това превръща Англиканската църква в национална църква. Калвинизмът проповядва стриктно спазване на написаните правила за християните. Този оживен религиозен процес в Европа довежда до откриването на редица нови университети и днес те са най-популярните университети в света.


Етикети: история

Още новини по темата