Европейската история и турците-45

Основи на музейното дело в Османската империя...

Европейската история и турците-45

През 19 век в Османската империя се появяват семейства, чиито наследници са получили образование в Европа и които познават отблизо европейската култура. Едно от тези семейства е семейство Едхем. Основателят на семейството, Едхем пашае бил изпратен през 1830 година на обучение в Париж и е учил пет години в Енститю Барбе. В Париж той научава френския език. След това, продължава още пет години да се учи в Екол Де Мин, геоложкото училище. По този начин той става един от парвите османски граждани завършили европейски университет. След завръщането си в Истанбул Едхем ефенди е привлякъл вниманието с отличното владеене на френския език и е бил назначен за личен учител по френски език на султан Абдулмеджид. Освен това, той работи и като геолог в различни мини в империята и дори пое постовете на външен министър и на премиер под името Ибрахим Едхем паша. Той изпраща и своите синове Осман Хамди, Халил Едхем и Исмаил Галип да учат в европейски университети.

Синът на Ибрахим Едхем Паша Исмаил Галип поставя основите на нумизматиката в османската империя отпечатвайки труд на име „Османските монети”. Другият му син Халил Едхем провежда изследвания над турско-ислямските епиграфски творби. Големият син Осман Хамди заминава на 15 годишна  възраст за да следва в университети в Париж и получава юридическо образование. По време на пребиваването си в Париж, той започва да проявява интерес към археологията и изобразителното изкуство. Следи уроците във Висшето училище за изобразително изкуство в Париж и работи в ателиетата на прочутите от това време френски художници Леон Жером и Буланже. Турския станд на Международното изложение в Париж на което присъства и султан Абдулхамид, построено от Осман Хамди бей под формата на Чешмата на Султан Ахмед Трети, привлича много голямо внимание и авторът на проекта е награден. След 12 годишен престой в Париж Осман Хамди бей се завръща в Истанбул и след двугодишна работа при Митхат Паша, получава пост в службата за извъндворцовите церемонии. След това работи в отдела за чужденци на министерството на външните работи и отговаря за произведенията на чужд език. Осман Хамди Бей се прочува с това че през 1881 година поставя основите на първия музей в османската държава-Музея на падишаха, който днес е известен под името Истанбулски археологически музей. В течение на 30 години той е директор на музея, участва в редица археологически разкопки и благодарение на неговите усилия, в музея са поставени под защита много важни исторически експонати. Освен това той издава правилник с който се поставят под държавен контрол разкопките в историческите места и всички се задължават да предават откритите исторически експонати на османския музей. Складираните по-рано в Ая Ирини старинни оръжия и експонати са пренесени в кьошка Чинили, но за съжаление не е бил подготвен инвентар на тези експонати. Осман Хамди бей поставя основите на научното квалифициране на историческите експонати. След като кьошкът Чинили става тесен за експонатите, по проект на архитекта Валори, през 1891 година се построява новата сграда на археологическия музей. В периода 1902-1908 година към тази сгпрада са добавени нови пристройки и се придава днешния вид на Истанбулския археологически музей. В периода на ръководство на Осман Хамди бей, към музея е добавена и библиотека.

След смъртта му, ръководството на музея е поето от брат му Халил Едхем. По време на неговото 22 годишно ръководство е било отдадено внимание на публикуването на научни публикации.

Осман Хамди бей е прочут и с таблата си. В творчеството си той отдава внимание на отразяването на османската и ислямска архитектури и поставя началото на отразяването на фигурни композиции. Той е основоположник и на практиката за рисуване на фигури на жени. В таблата си той отразява жените наравно с мъжете в ежедневието им. Осман Хамди Бей не е направил нито едно табло на прочути за времето си османски държавници, с изключение на Енвер бей. Той основно е рисувал членове на семейството си и други интересни фигури. Неговита табла се появяват днес в редица аукциони в света. Най-популярното му табло е на име „Възпитателят на костенурки”.

Освен това, Осман Хамди бей е автор и на две театрални произведения. Подготвените от него каталози са били отпечатани на различни езици. Осман Хамди бей почива през 1901 година и гробът му е изработен под формата на Селджукска гробница.


Етикети: история , турци

Още новини по темата