АЛЕПО ПОСРАМИ СВЕТА

Споразумението за прекратяване на огъня в Алепо, което бе постигнато с посредничеството на Турция и Русия виси на косъм...

АЛЕПО ПОСРАМИ СВЕТА

Споразумението за прекратяване на огъня в Алепо, което бе постигнато с посредничеството на Турция и Русия виси на косъм. Това е може би последната надежда за хиляди сирийци включително жени и деца живеещи в обсадения град и които са цел на варелни бомби, снайперисти и милициите.

Падането на сирийският град Алепо притежаващ 5000 годишно минало и бруталното му унищожение от режима на Бешар Есад е положение, което би трябвало да потресе света, но вместо това ужасяващите снимки и кадри на човешкото страдание излъчвани на живо чрез социалните медии отново останаха незабелязани от така наречения цивилизован свят.

Емине Седжерович Касли оцеляла от войната в Босна по време, на която е била само на осем години заяви, че си спомня, че по време на тези черни дни от историята постонно си е мислила, че светът ще дойде да помогне, ако знае на какво са подложени толкова невинни хора.

Сега Емине Касали е наясно, че светът знае какво се случва по улиците на източните части на Алепо, но не прави нищо, за да спре този геноцид. Докато пиша тези редове, евакуационните автобуси продължават да влизат и излизат от Алепо, а от друга страна  евакуацията бива прекратявана или автобусите биват нападани или биват изправени пред неизвестност. Това, което е сигурно обаче, е че клането в Алепо ще бъде запомнено също като Холокоста, Сребреница и Руанда.

Преди една година, когато снимките на мъртвото тяло на малкото сирийско момче Айлан Курди на турски бряг на Егейско брега приведоха в действие световната общественост се зароди надеждата, че богатите и мощни световни сили в Европа и САЩ ще се намесят, за да спрат страданието на хиляди сирийски бежанци и вътрешно разселени лица в Сирия.

Подобни очаквания бяха възникнали след като светът остана ужасен от кадрите разпространи в социалните медии в интернет на малкия Омран Дакуеш от Алепо, чието лице покрито в пепел и кръв наблюдава със зловещо спокоен израз докато медицинските служители почистват кръвта и пепелта от лицето му.

За съжаление в съвременните общества това съчувствие и състрадание е много краткотрайно и по тези въпроси държавите са недостатъчни и безмилостни.

Става ясно, че нито една снимка, никакви кадри или доказателства за човешкото страдание не достатъчни, за да приведат в действие света, за да стори необходимото.

Докато от една страна се опитваме да приемем моралните и психологически резултати на тази ужасна война, то от друга страна е необходимо да приемем студената политическа истина.

 Споразумението за прекратяване на огъня бе постигнато с посредничеството на Турция и Русия след седмици на интензивни преговори между заинтересованите страни. Целта е евакуирането на населението на Алепо намиращо се под тежките атаки на режима, в безопасни райони като Идлиб в близост до турската граница. Около 10 000 души са евакуирани до момента, но има още хиляди, които чакат да напуснат областта. Международният комитет на Червения кръст, турската правителствена служба за бедствия и кризисни ситуации „Афад", турския Червен полумесец, Хуманитарната фондация /IHH/ и други неправителствени организации работят ден и нощ за да снабдяват с храна, облекло и медицински материали сирийците пристигнали наскоро в Идлиб, където вече и без това има стотици хиляди вътрешно разселени цивилни.

Режимът на Есад и неговите поддръжници, включително милициите подкрепяни от Иран чувствайки се окуражени от победата в източните части на Алепо през предстоящите дни може да положат усилия за да си отмъстят на опозиционните групи, евентуално саботирайки споразумението за прекратяване на огъня и на процеса на евакуация.

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган разговаря с руския президент Владимир Путин на няколко пъти, за да се гарантира, че останалите хора в Алепо ще бъдат евакуирани, без допълнително забавяне и без повече убийства и страдания.

Организацията на обединените нации ООН продължава да бъде неспособна да се справи с хуманитарната трагедия в Алепо. Вече никой не очаква нещо от тази международна организация, чиито решения и изявления не са в състояние да спрат несправедливостта нито пък носят облекчение на страданията. Хората се надяват да видят от тази организация претендираща, че представя единството поне малка проява на човешко разбиране.

Ако ООН и Европейския съвет за сигурност се заинтересуват как нещата в Алепо са стигнали до това положение трябва да се върнат назад в миналото и да видият какво са направили, за да се спрат тази война: практически нищо.

Призивите на Турция за създаването на безопасни зони в Сирия останаха без отговор. Администрацията на Обама преглътна собствените си червени линии в името на използването на химически оръжия и всички други бойни снаряжения. Вместо това „дипломацията” позволи на режима и неговите съюзници да печелят време и да променят хода на войната в своя полза и не направи нищо за спасяването на жените и децата в Алепо и в цяла Сирия.

Политиката на САЩ в подкрепа на сирийското крило на терористичната организация ПКК-ПЙД не доведе до нищо друго освен до обтягане на отношенията между Турция и САЩ.

Преди две години на 18 ноември 2014 година бях написал следното: «Падането на Алепо в ръцете на режима на Есад е само въпрос на време. Докато международната коалиция начело със САЩ нанася въздушни удари по целите на ДАЕШ, то господин Есад продължава кървавите си нападения срещу Алепо. През последните два месеца, режима на Есад засили атаките си срещу града, разшири контрола си по въздух и суша и отблъсна на север сирийските бунтовници... Необходими са конкретни действия, преди падането на Алепо да се спревърне в поредното тъмно петно от сирийската война... »



Още новини по темата