През призмата на Турция 52

След усилена борба продължила близо 6 месеца либийският град Сирте и околността бяха прочистени от терористичната организация ДАЕШ...

През призмата на Турция 52

След усилена борба продължила близо 6 месеца либийският град Сирте и околността бяха прочистени от терористичната организация ДАЕШ. Градът бе под контрола на терористите от началото на 2015 година насам. Организацията възползвала се от вакуума във властта в Либия бе намерила подходяща основа за развитието си в град Сирте. Няма ни най-малко съмнение, че спасяването на Сирте намали заплахата от ДАЕШ в Либия, но за спасяването на Либия от хаоса, в който се намира се изпитва нужда от много повече.

Сирте бе от голямо значение поради факта, че това бе единственото място извън Сирия и Ирак контролирано от ДАЕШ. Благодарение на Сирте ДАЕШ държеше под контрол и 150 километрова крайбрежна ивица на Средиземно море. Правителството на националното единство подкрепяно от ООН в съюз с милициите от Мисрата успя да спаси Сирте от ръцете на ДАЕШ.

Правителството на националното единство още от самото начало разполагаше с една единствена възможност, а именно побеждаването на терористичната организация и възвръщането на контрола над Сирте. В противен случай бе невъзможно да бъде алтерлнатива в страната, в която има три правителства. Освен това за да се превърне в притегателен център за милициите, които все още не признаха правителството като законна сила,  трябваше да постигне успех в Сирте.

Този единствен вариант на действие подтикна премиерът на правителството на националното единство Файиз Сирадж да поиска помощ от САЩ. На първи август самолетите на САЩ започнаха да бомбардират целите на ДАЕШ, но същинската борба срещу терористчната организация бе проведена от либийците. По време на войната загинаха 730 души от силите на правителството на националното единство и бяха ранени около 3 000 бойци на правителството на националното единство.

Дали успехът пожънат срещу ДАЕШ с помоща на американските военнослужещи ще затвърди авторитета на правителството на националното единство и ще съдейства ли за обезпечаването на единството на Либия?

За съжаление това не е толкова лесно. За да може въпросното правителство да затгвърди авторитета си трябва да се справи с три основни въпроса.

На първо място капацитетът на терористичната организация ДАЕШ да се организира отново и пак да се превърне в сериозна заплаха.

 Без съмнение град Сирте бе с идеално географско местоположение от гледна точка на стратегията на ДАЕШ, но стратегическата загуба тук не означава загубата на цяла Либия. Терористите на ДАЕШ, които напуснаха Сирте може да се организират отново в друга точка на страната. ДАЕШ е терористична организация, която много лесно се приспособява към средата, в която се намира, а освен това притежава необходимия капацитет за да се активизира отново. Наред с това е възможно да установи сътрудничество с другите терористични организации в региона като Боко Харам и Ал Кайда. Именно поради това е невъзможно да се приеме, че заплахата от ДАЕШ е отиманала напълно.

Вторият основен въпрос е вероятността спасяването на Сирте да доведе до ескалация на напрежението между правителството на националното единството и милициите конкуриращи се с него.

Това положение е валидно главно за Либийската национална армия командвана от генерал Халифа Хафтар, който взе под свое влияние Камарата на представителите в Тобрук. Наред с това, че името на това сформирование е армия и че начело стои един генерал, Либийската национална армия е коалиция на няколко отделни милиции. Спасяването на Сирте донесе символичен престиж на правителството на националното единство, но открито се вижда, че генерал Хафтар незабавно започна да работи за да възпрепятства превръщането на тази символична стойност в придобивка. Конкретни показатели за тези инициативи на Хафтар са посещението му в Москва с цел да привлече подкрепата на Русия и призива му към съюзниците му в Западна Либия за спасяването на Триполи.

И на трето място задълбочаването на конкуренцията за устяновяването на контрол над производствените ресурси тоест над петрола.

Установяването на контрол над петролните ресурси е сред основните фактори за обезпечаването на легитимността в страната тъй като средите установили контрол над петрола същевременно ще контролират и националните приходи и ще бъдат в състояние да влияят върху общото благоденствие на населението.

От тази гледна точка са много смислени усилията на генерал Хафтар да установи контрол над областта, където са съсредоточени петролните находища. Това същевременно е и инициатива да се навреди на имиджа на правителството на националното енидство, който ще си спечели със спасяването на Сирте.

Последният успех пожънат в Сирте показа на либийците, че може да победят терора единственно ако бъдат единни. Другата истина, която трябва да проумеят е че разцеплението и конфликтите, които съществуват между тях подготвят подходяща основа за развитието на ДАЕШ в Либия. Конфликтите между отделните политически сили и милиции в Либия за печелене на мощ и пари трябва да бъдат прекратени час по-скоро.

Другата истина, която е нъвзможно да се прикрие е ролята, която играят регионалните и международни сили за подстрекаването и ескалирането на това разцепление и конфликти между либийците. В общи линии тези сили не играят положителна роля в Либия, а в настоящата хаотична среда либийците е невъзможно да разрешат самостоятелно проблемите пред които са изправени.

Наред с това е необходимо международните и регионалните сили да хармонизират своите политики относно Либия. За съхраняването на териториалната цялост на Либия, западните сили и главно САЩ трябва да хармонизират политиките си и да се откажат да играят различни игри залагайки на различни местни актьори. От една страна създават впечатлението, че оказват подкрепа за правителството на националното единство, а от друга страна проявяват открита симпатия към генерал Хафтар, което на свой ред задълбочава още повече съществуващата безисходица. 


Етикети: Либия , Сирте , ДАЕШ

Още новини по темата