Балканите-Текущи събития 95

На 21 май 2006 година, след 88 години съвместно съжителство със Сърбия, Черна гора провъзгласява своята независимост. Това събитие за пореден път променя географската карта на Балканите...

Балканите-Текущи събития 95

На 21 май 2006 година, след 88 години съвместно съжителство със Сърбия, Черна гора провъзгласява своята независимост. Това събитие за пореден път променя географската карта на Балканите. Някои от гражданите на Черна гора обаче не се радват на независимостта на страната. Въпреки че изминаха повече от 11 години продължава раздвоението сред населението на Черна гора по подобни въпроси от жизненоважно значение.

Черна гора и Сърбия са известни като братски страни. Поради общите език и религия, сходната история и традиции е трудно разграничаването на сърбите от черногорците. Важен аспект разграничаващ черногорците и сърбите е че в миналото са били управлявани от разрични владетели. Според черногорските историци основите на държавата са били поставени в началото на 7 век със създаването „Дукля”. Най-популярният управител на тази държава, която по-късно започва да се нарича Зета е Бодин управлявал в периода 1082-1101 години. Другите известни владетели освен Бодин са Балшич, Църнойевич и Петрович. За първи път името Черна гора е използвано през 1276 година, но за първи път княжество Зета е преименовано на Черна гора през 15 век. Независимостта на тази страна е призната през 1878 година по време на Берлинския конгрес. През 1919 година Черна гора е обявена за кралство, но просъществува за много кратък период тъй като на 6 ноември 1918 година парламента на Черна гора в столицата Подгорица взема решение за свалянето от власт на крал Никола І Петрович Негош и за обединяването на Черна гора и Сърбия. На 1 декември 1918 година със създаването на кралството на сърби, хървати и словенци, Черна гора губи както своята държава, а така също и своята нация.

От 1945 година Черна гора става част от Федеративна народна република Югославия. След разпокъсването на създадената от комунистическия лидер Йосип Броз Тито Югославия, Черна гора е единствената република продължила съвместното съжителство със Сърбия. На 1 март 1992 година в Черна гора се провежда референдум за независимост и мнозинството от черногорци искат съвместното съжителство със Сърбия да продължи. На 27 април 1992 година републиките Сърбия и Черна гора образуват Съюзна република Югославия начело със сръбският лидер Слободан Милошевич.

До 1997 година политиките следвани от Милошевич са подкрепяни в Черна гора. До тази година Белград се опитва да импозира на черногорци сръбската самоличност и сръбското съзнание и отхвърля съществуването на черногорската православна църква и гледа на Черна гора като на „малкия брат” на Сърбия. Тези политики на свой ред довеждат до ескалация на черногорския национализъм и това положение приключва с предаването на власта в Черна гора през 1997 година. Новото движение, което поема управлението на страната започва да следва политики различни от тези на Сърбия за да спаси Черна гора от международната изолация, в която е потънала страна през този период и най-накрая запретва ръкави за пълната независимост на страната от Сърбия.

Първоначално западните страни оказват силна подкрепа за Черна гора в рамките на политиките за упражняването на натиск над режима на Милошевич в Сърбия. След падането на режима на Милошевич в Сърбия през октомври 2000 година, западните страни обаче започват да отстояват не независимостта на Черна гора, а единството със Сърбия. Именно поради това на 4 февруари е създадена държавата Сърбия и Черна гора, която обаче не просъществува дълго. Подгорица предлага разделянето на Сърбия и Черна гора също като модела с Чехословакия, но Белград отхвърля това предложение. Именно заради това Черна гора се възползва от своето конституционно право и провежда референдум за независимост. Въпреки двойния стандарт наложен от Брюксел на референдума състоял се на 21 май 2006 година народът на Черна гора си възвръща своята независимост.

За съжаление обаче резултатите от референдума показват, че гражданите на Черна гора са разделени почти на половина по отношение на статута на страната. 55,5% от черногрци се обявяват за независимостта на страната, а 44,5 % дават отрицателен вот. По принцип далите отрицателен вот са гражданите със сръбски произход. Дори и днес част от опозицията в парламента на Черна гора отстоява интересите на Сърбия, а не тези на Черна гора. 11 години след провъзгласяването на независимостта на Черна гора има много граждани искащи повторното обединяване със Сърбия. По време на демонстрациите на черногорската опозиция е възможно да бъдат видени повече знамена на Сърбия. Националистическите среди в Сърбия с подкрепата на Москва продължават да се месят във вътрешните дела на Черна гора. Въпреки тези трудности Черна гора успя да напредва с уверени стъпки по своя път. През юни 2017 година Черна гора стана член на НАТО и продължава да напредва и към членството си в ЕС. В новосъздалите се условия се наблюдава съществено подобрение в отношенията между Белград и Подгорица. Въпреки това разпокъсаността сред населението на Черна гора продължава да бъде заплаха за обществения мир на тази страна. Предложихме ви коментара на Ерхан Тюрбедар доктор по политическите науки...

 

 



Още новини по темата