Балканите-Текущи събития 7

Почти всички балкански страни търсят пътища за да се спасят от икономическия застой продължаващ от години насам...

Балканите-Текущи събития 7

През последните години икономиката е един от основните проблеми, пред който са изправени лидерите на балканските страни. Почти всички балкански страни търсят пътища за да се спасят от икономическия застой продължаващ от години насам. Сред основните цели на всички балкански страни е подобряването на производствения капацитет и в тези рамки и увеличаване на работната заетост. Наред с това обаче настоящата икономическа инфраструктура продължава да бъде пречка пред развитието на балканските страни.

Проучванията относно транспортната инфраструктура в балканските страни показват колко слабо развита е тя. Не само физическата инфраструктура, но и учрежденията и следваните политики в транспортния сектор в балканските страни са много слаби. Именно заради това се изпитва нужда от инвестиции, поддръжка и ремонт  на транспортния сектор и главно на железопътния тарнспорт, който е пренебрегван от десетки години насам. От 90те години на 20 век съществени инвестиции в транспортния сектор на балканските страни са осъществени само в Гърция и Хърватия.

Балканските страни не са богати на енергийни източници и в страните от региона има незначителни резерви на петрол и природен газ и нуждите от тези енергийни изтночници се посрещат чрез внос. Почти всички нужди от природен газ се посрещат от Русия. Балканските страни посрещат единственно нуждите си от въглища. От регионалните страни само Румъния е по-богата на петрол и природен газ. Резервите на Румъния от петрол се изчисляват на 600 милиона барела, а от природен газ на 105,5 милиарда куб.м.

БВП падащ се на глава от населението в балканските страни е много под средните стойности за страните от ЕС. През 2016 година БВП в балканските страни с изключение на Гърция бе близо 43% от средните стойности на 28те страни членки на ЕС.

Внимание привлича факта, че БВП на Гърция изчислен по паритет на покупателната способност е близо 67% от средните стойности на страните от ЕС въпреки че със сериозната икономическа криза избухнала през 2009 година страната бе въвлечена на прагана на фалита. Другите регионални страни след Гърция с най-висок БВП са Румъния и Хърватия, които са следвани от България, Черна гора, Косово, Македония и Сърбия.

Наред с ниското благосъстояние, безработицата е друг сериозен проблем в повечето от балканските страни. Безработицата в някои балкански страни е най-високата в Европа. Например през 2016 година регистрираната безработица в Косово бе 27,5%, в Македония 26,7%, в Босна и Херцеговина 25,8%        в Гърция 23,9%, в Черна гора  17,5%, в Сърбия 16,5 %, в Албания 16,3%, а в Хърватия 13,5%. През 2016 година единствено в България и Румъния безработицата бе под 10%.

БВП на десетот балканските страни, изчислен по паритет на покупателната способност възлиза на 1207,9 милиарда долара. Делът на Румъния е 37%, на Гърция е 24%, на България е 12%, на Сърбия е 8%, на Хърватия също е 8%, а другите 11 % се поделят между Босна и Херцеговина, Албания, Македония и Черна гора.

Делът на услугите от общия БВП на балканските страни е много под средните стойности на 28 страни членки на ЕС. През 2016 от балканските страни само в Гърция делът на сектора на услугите е бил 80% от БВП, с което Гърция е задминала страните от ЕС. Другите балкански страни делът на сектора на услугите от БВП е бил между 53 и 69%.

През 2016 година делът на промишления сектор от БВП в балканските страни бе много близък до средните стойности в страните от ЕС. Вземайки за основа икономическите показатели за 2010 година става ясно, че през 2016 година е имало оживление в индустриалното производство в редица от балканските страни. В това отношение изключения правят само Черна гора, Гърция и Хърватия.

Предложихме ви коментара на доктор по политическите икономически науки Ерхан Тюрбедар...



Още новини по темата