Балканите-Текущи събития 18

Балканите през периода на Османската държава: Истината и възприятията...

Балканите-Текущи събития 18

Първите тюркски племена на Балканите се заселват още през периода на преселението на славяните. Древните паметници и останки на Балканите доказват, че преди Османската държава тук са се заселили различни тюркски племена. Следи на Балканите са оставили различни тюркски племена като авари, печенеги, огузи и кумани.

Османската държава установява трайни връзки с Балканите и същевременно оставя и дълбоки следи в историята на региона. През 1352ра година османските турци превземат крепостта Цимпе на полуостров Галиполи, с което влизат на Балканите, а след това започва 350 годишното им напредване към Централна Европа. Погромът по време на втората обсада на Виена през 1683 година поставя началото на разпадането на Османската държава. Процесът на изтеглянето на османските турци от Централна Европа и Балканите продължава близо 210 години и приключва с Балканските войни в периода 1912-1913 години.

След като Балканите влизат под управлението на Османската държава започва процес на развитие, градовете се разрастват, житейския стандарт се подобрява, настъпват големи промени в обществения порядък и живот. През този период са построени водопроводните мрежи на градовете, чешми, бани, библиотеки, пътища, мостове и сгради; Занаятчийството и търговията се развиват и се обезпечава културния подем на областта. Османскта държава донася със себе си една нова цивилизация основаваща се на ислямската култура. От една страна след превземането на Балканите тук се заселват значителна част турци, а от друга страна значителна част от местното население приема мюсюлманската вяра след което мюсюлманите вече съставляват важна част от балканското население.

С въвеждането на тимарската система на Балканите намалява и натиска на местните земевладелци над селяните, а на местното население се признават по-големи права и свободи. Тимарът е особен вид ленно владение в Османската държава. Тимарите представлявали владеенето не толкова на определена площ земя (лен), колкото годишния приход от тази земя, или част от нея, чрез отчисление от централизираната феодална рента в полза на спахията. Тимарите се раздавали от фонда на държавните земи в замяна на военна служба и изпълнение на други задължения към централната власт. Благодарение на тази система селяните са се сдобивали с недвижими имоти като къща, обор, магазинчета, лозя и малки зеленчукови градини, което е донесло със себе си подобрение на житейския стандарт. Важно доказателство за подобрението на житейския стандарт на селяните е мигрирането през 15 и 16ти век в Османската държава на голям брой селяни от незавзетите земи.

Поради факта, че част от земите на големите земевладелци и  манастирите  са били раздавани на бедното население Османската държава е била възприемана като спасител. Освен това тази система е съдействала за намаляването на ангариите на Османската държава, а благодарение на издадените закони е било възпрепятствано експлоатирането на християнските селяни.

Тъй като Османската държава е притежавала необходимата човешка сила и пари, с които да бъде заплатено за услугите им, по принцип не е била оказвана намеса в администрацията и обществената структура на превзетите християнски държави. Султаните в никакъв случай не са следвали политика за насилствено помюсюлманчване или турцизиране на немюсюлманите. Например след превземането на Босна през 1463та година Фатих Султан Мехмет Завоевателят издава закон, гарантиращ свободите на християните. При изпълнението на своите правомощия османските султани са вземали под внимание не само правилата на шериата, но и обичаите и традициите на завладените народи.

 През 17 век под въздействието на промените във външната търговия и по конкретно поради преминаването от селскостопанството към скотовъдството приходите на спахиите от земеделието започнали да намаляват. Тъй като данъците, с които са били облагани домашните животни са влизали пряко в хазната на държавата тимарската система вече не е била кой знае колко печаливша за спахиите.

Към края на 17 век някои спахии започнали да продават своите тимари като частна собственост и това довело до влошаването на положението на селяните. През същия период били увеличени данъците събирани от държавата за посрещане на нарастващите разходи за военните походи, което предизвикало бунтове и протести на Балканите.  Историците в балканските страни обаче окачяствяват в общи линии тези и други подобни действия като „национално-освободителна борба“. Изопъчаването на османската история е общ проблем за всички балкански страни.

Когато става въпрос за Балканите всеки се сеща главно за войните от 19ти и 20ти век и другите отрицателни събития. Всъщност обаче в миналото Европа е била сцена на много по-големи войни. Например протестантите и католиците са воювали до почти пълното заличаване на корените си. Като пример може да бъдат посочени Тридесетгодишната война в периода 1618 – 1648 години,  Осемдесетгодишната война между католическа Испания и протестнатска Холандия в периода 1568-1648 години, а така също и сблъсъците в Ирландия между английските управители и местното ирландско население.

Вземайки предвид тези примери се вижда, че през Османския период Балканите не са били най-нестабилния регион в Европа, а дори е възможно да се отстоява, че са били „оазис на мира” и че условията съществуващи в този регион не са същестувавали в нито едно друго място в Европа. Например в Сараево и Призрен освен големия брой джамии има и редица православни и католически църкви и религиозни обители на евреи и други общности. Подобно нещо обаче не е било никак характерно за Европа през 17 и 18 век.

Предубежденията на балканските страни във връзка с Османската държава може да бъдат обяснени с два основни фактора. Първо през 19 век балканските народи остават под влиянието на романтичния етнически национализъм на Запада. Балканските националисти не само, че изиграват важна роля за оформянето на националната самоличност и независимост, но така също подготвят основа за изопаченото тълкуване на османската история. Второ, би могло да се твърди, че колективната памет на народите не се връща много назад в миналото и че относно османския период балканските народи помнят едниственно 19 и началото на 20 век. През посочения период административни проблеми и вътрешен хаос е съществувал не само в балканските територии на Османската държава, а изобщо в цялата държава.

От учебниците по история изучавани в училищата в Балканските страни става ясно, че не се таят приятни спомени във връзка с Османската държава. Във въпросните учебници почти не се разглеждат социалните, културните и религиозните аспекти от периода на Османската държава на Балканите.  Разглежда се единственно военния и политическия аспект на въпросния период и именно поради това населенията на Балканите не са запознати с религиозната толерантност на османското общество, с това, че през османския период са били реставрирани редица църкви и други подобни въпроси.

Предложихме ви коментара на доктор по политическите и икономически науки Ерхан Тюрбедар...

 



Още новини по темата