Балканите-Текущи събития 22

Развитието на транспортната система в балканските страни...

Балканите-Текущи събития 22

На Балканите също както във всяко едно кътче на земята пътищата в продължение на столетия са останали близки до първоначалния си облик създаден под влиянието на природата или с малки изменения. От друга страна пътните маршрути са били оформени не само под въздействието на природата, но и от държавите, които са властвали в областта. С преминаването на Балканите под управлението на Османската държава региона, пътищата и градовете са се развили и модернизирали, житейския стандарт се е повишил и са настъпили важни промени в обществения ред и социалния живот. Както отбелязва турският историк Илбер Ортайлъ Османската държава е  инвестирала повече на Балканите, от колкото в Анадола.

През 1352ра година османските турци са превзели крепостта Цимпе на полуостров Галиполи, с което е започнало 350 годишното напредване на османските турци към Централна Европа. В балканските градове преминали под управлението на Османската държава били изградени водоснабдителни системи и построени бани, библиотеки, мостове и паметници на културата, с което е било обезпечено културното При модернизирането на пътната мрежа на Балканите османците са се възползвали в значителна степен от пътищата от Средновековието. През османския период пътят свързващ Истанбул с Белград през София е бил използван като основна транспортна линия и е бил известен като „Централен път”. Поради военни и търговски съображения османците са отдавали голямо значение на поддръжката на пътя Истанбул-Белград.

 Виа Егнация, който е бил построен от древните римлани през 145 г.пр.н.е. и свързващ албанския пристанищен град Драч със Солун и Истанбул с някои малки промени е бил използван от Османците с името „Ляв път”. Пътят простиращ се от Истанбул към Крим и следващ западното крайбрежие на Черно море е бил известен като „Десен път” и е бил с голямо значение за доставката на някои продукти за Истанбул като жито, месо и сол, но от венна гледна точка не е бил със стратегическо значение.

Османците освен, че са използвали пътищата от античния период и от Средновековието са построили и нови пътища в съотвествие с нуждите си и са ремонтирали старите пътища. С цел улесняването на транспорта османците са строели гостилници върху главните пътища. През 18ти и 19ти век значението отдавано от Османската държава на сухопътната пътната мрежа е намаляло.

След 19ти век османските управители са започнали да проявяват интерес главно към изграждането на железопътната мрежа на Балканите. Османската държава е имала нужда от железопътния транспорт за обезпечаването на поръдяка и мира в по-отдалечените области и за съхраняването на териториалната цялост. Освен военните причини се е вярвало, че железниците ще съдействат за разгръщането на външната търговия и на събираните митнически такси.

Поради недостатъчните финансови ресурси известна част от османската железопътна мрежа на Балканите е била изградена с чужд капитал.

Първата железопътна линия на Османската държава е линията Констанца- Черна вода на Балканите е построена през 1860та година. 6 години след тази линия е построена 224 километровата линия свързваща Русе с Варна. Благодарение на тези две железопътни линии са били свързани река Дунав и Черно море.

Най-дългата железопътна линия построена от османците на Балканите е „Източната железница”. На 17ти април 1869та година  е сключен договор между османското правителство и барон Мориц фон Хирш за строежа на ЖП мрежа, която да свърже Истанбул и Виена. За съжаление обаче оригиналния договор сключен с барон Хирш е бил ревизиран и прекъсван поради различни причини.

Важно събитие съдействало за приключването на строежа на „Източната железница” е Берлинския конгрес провел се на 13ти юли 1878ма година. В рамките на Берлинския конгрес картата на Балканите е начертана на ново в съотвествие с равновесието на големите сили в региона. Сърбия, Румъния и България са били задължени да финансират различни железопътни проекти. Главно Сърбия и България са задължени да приключат строежа на старите железопътни линии, които ще свържат железопътните мрежи на Австро-Унгарската империя и на Османската държава.

В крайна сметка строежа на Източната железница е бил приключен и първият влак от Виена за Истанбул потегля на 12ти август 1888та година. Благодарение на ЖП линията Истанбул Белград, който е продължавал 10 дни по съществуващите сухопътни пътища е бил сведен на 30 часа с влак, а 2 хиляди 897 километровия път от Париж до Истанбул вече е продължавал само 96 часа.

Османската държава поемайки големи финансови задължения изгражда на Балканите ЖП мрежа с обща дължина от 2 хиляди 512 километра. След провъзгласяването на независимостта на балканските страни са задължени да изплатят  високите дългове на въпросната железопътна мрежа. 



Още новини по темата