Балканите-Текущи събития 26

На 17 юни 2018 година между Македония и Гърция бе подписано историческо споразумение...

Балканите-Текущи събития 26

По четирите краища на света сеществуват различни пробелми, които изглеждат като замразени и неразрешими. Проблемът с конституционното име на Македония очакващ разрешение от 28 години насам до скоро също изглеждаше неразрешим. От началото на тази година Атина и Скопие започнаха да дават сигнал че може да бъде намерено разрешение на съществуващия проблем. На 17 юни 2018 година между Македония и Гърция бе подписано историческо споразумение. В случай, че споразумението започне да се изпълнява така както е планирано ще бъде отворена нова страница в балканската история.

Македония непосредствено след като провъзгласи своята независимост през 1991 година определи за свои приоритетни цели обезпечаването на пълноправното членство в ЕС и НАТО, поддържането на добросъседските отношения и разгръщането на регионалното сътрудничество. За съжаление обаче проблема с Гърция относно конституционното име на Македония попречи на Скопие да реализира тези свои цели.

Атина отстояваща, че името Македония е историческо наследство на Гърция отказва да признае Македония с конституционното й име. Скопие на свой ред отстоява, че името Македония съставлява националната самоличност на македонците и че всяка една права има правото да определи своето име.

Европейската комисия неколкократно предлага да бъдат започнати преговорите за пълноправното членство на Македония в ЕС, но не успя да преодолее ветото на Гърция. Поради пречките поставяни от Атина, Македония пропусна възможността да стане член на НАТО през 2009 година заедно с Албания и Хърватия. Именно заради това Македония бе започнала съдебна битка в Международния наказателен съд срещу Гърция, но на практика не бе получен резултат.

Правителството на Зоран Заев, което дойде на власт миналата година започна да предприема заслужаващи уважение стъпки за задълбочаване на отношенията със седните страни. Премиерът Зоран Заев, който остави назад в миналото националистическата реторика и политика на предходното правителство на ВМРО- ДПМНЕ избра да предприема стъпки печелещи приятели на Македония, а не които я изолират. След като гръцкия премиер Алексис Ципрас отговори на тези стъпки на 17 юни 2018 година между двете страни бе подписано историческо споразумение.

Споразумението предвижда конституционното име на Македония да бъде преименувано на Северна Република Македония. Това име ще бъде използвано навсякъде, но народа на Македония ще може да назовава собствения си език македонски, а народността си македонска.

За да може да влезе в изпълнение това споразумене премиерите на двете страни ще трябва да убедят македонската и гръцката общественост. В Гърция има среди, които се обявяват напълно срещу името Македония. По същия начин е голям броя и на македонците, които не желаят към името Македония да бъдат прибявани географски определения. Именно заради това споразумението между Атина и Скопие бе протестирано, както в Гърция така и в Македония.

120 челнният парламент на Македония прие на 20 юни 2018 година споразумението с 69 гласа „За”. През есента се планира да бъде проведен референдум относно въпросния договор. Допитванията до обществеността показват, че близо 60% от гражданите на Македония глледат положително на промяната на името на страната с цел членството в ЕС и НАТО. От етническа гледна точка 50% от македонците и 95% от албанците приемат тази промяна в името на членството в ЕС и НАТО.

За да бъде направена необходимата промяна в конституцията на страната след провеждането на успешен референдум е необходим вота на 2/3 от народните представители, но обезпечаването на подобно мнозинство няма да бъде никак лесно. Подобни трудности очакват и Гърция, но за влизането в сила на въпросното споразумение се очаква ЕС да окаже намеса. В тези рамки през предстоящите дни е възможно да бъде взето решение за започването на преговори за пълноправното членство на Македония. От друга страни е възможно да бъдат предприети и стъпки за ускоряването на процеса на членството на Македония в НАТО.

В крайна сметка примерът със Заев и Ципрас показва, че след като бъде проявена открита политическа воля и най-трудните проблеми може да бъдат разрешени без да се изпитва нужда от посредник. Както правителството на Заев така и това на Ципрас заслужават уважение поради усилията си за разрешаването на този хроничен проблем.

Предложихме ви коментара на доктор по политическите и икономически науки Ерхан Тюрбедар...



Още новини по темата