Балканите-Текущи събития 28

Ежегодно в началото на месец юли на дневен ред идва масовото клане в Сребреница...

Балканите-Текущи събития 28

Ежегодно в началото на месец юли на дневен ред идва масовото клане в Сребреница. Сребреница бе град, който по време на войната в Босна бе обявен от Съвета за сигурност на ООН за „защитена зона” за да бъдат взети под защита цивилните бошняци. На 11ти юли 1995та година въоръжените сили на босненските сърби начело с Ратко Младич влизат в Сребреница и превръщат тази „защитена зона” в лагер на смъртта. Организацията на обединените нации /ООН/ остава пасивна по въпроса за защитаването на Сребреница и наблюдател на трагедията.

Сребреница е малък град в Източна Босна и Херцоговина. Според преброяването на населението от 1991 година населението на града е било 6 000, а броя на регистрираните в община Сребреница  36 666 души. Според същите регистри 75,2% от населението на Сребреница са били бошняци, а 22,7% сърби. В днешно време бошняците в града наброяват 7 250 души.

Войната в Босна избухва на 6 април 1992 година, когато Съветът на Европейската общност признава независимостта на Босна и Херцеговина. През пролетта на 1992 година всички важни градове в източните части на Босна са нападнати от босненските сърби и мнозинството от тях преминават под контрола на сърбите. През май 1992 година босненските сърби установяват контрол над 60% от теротиите на Босна.

Желко Ражнатович известен с прозвището Аркан и неговите милиции на 18 април 1992 година установяват контрол над Сребреница, но бошняците от Сребреница начело с Насер Орич успяват да си възвърнат контрола над града за три дни. След този случай сърбите неколкократно се опитват да установят отново контрол над Сребреница, но не успяват. Междувременно бошняците от околните градове и села бягащи от сръбските нападения се наставят в Сребреница и населението на града достига 40 000 души.

Сърбите възпрепятстват доставките на храна и медикаменти на ООН за да оставят в затруднено положение бошняците, но ООН остава безучастен наблюдател на случващото се. Единствено по нареждането на американския президент Бил Клинтън в областта са спуснати хуманитарни помощи с парашути. В периода март-юни 1993 година в Сребреница с парашути са били спуснати 1900 тона хранителни продукти и медикаменти. За съжаление обаче тези помощи са били напълно недостатъчни. Орич с цел осигуряването на храна за многобройното население на Сребреница на няколко пъти е принуден да реализира грабежи в околните сръбски села. Орич бе съден с довода, че по време на тези действия са били извършени военни престъпления срещу сръбски цивилни, но бе оправдан от съда.

След май 1993 година босненските сърби започват по-планирани и ожесточени действия за превземането на Сребреница в резултат, на което на 16 април 1993 година Сребреница е обсадена. Още от самото начало е ясно, че ако Сребреница падне в ръцете на сърбите ще бъде изживяна голяма трагедия. Командващият силите за защита на ООН (ЮНПРОФОР) генерал Филип Морилон  убеждава сърбите и на 11 март 1993 година успява да влезе в Сребреница. Между воюващите страни е обезпечено временно примирие. С цел да бъде установен по-голям контрол на 16 април 1993 година Съветът за сигурност на ООН приема резолюция номер 819, с която Сребреница е обявена за защитена зона от ООН. За съжаление кратко време след това става ясно, че тази зона всъщност не е защитена.

След обявяването на Сребреница за защитена зона силите за защита на ООН (ЮНПРОФОР) изземат оръжията на бошняците с довода, че те отговарят за сигурността на областта. По този начин бошняците са оставени напълно беззащитни. Всички западни страни се боят да изпратят свои сили в Сребреница. Първата страна, която се съгласява е Канада и на 17 април 1993 година изпраща 143 военнослужещи. След изитачането на мандата на канадските военнослужещи на 3 март 1994 година Холандия изпраща близо 570 свои военнослужещи в Сребреница, които официално поемат мисията от батальона на Канада.

Вследствие на продължаването на сръбските нападения срещу обявените за защитени зони населени места Съветът за сигурност на ООН на 4ти юни 1993та година  приема резолюция номер 836, с която са разширени правомощията на силите за защита на ООН (ЮНПРОФОР). Въпросната резолюция предвижда при нападение на защитената зона, силите на ООН да употребят сила, а дори да бъде искано въздушно подкрепление.

Сърбите възпрепятстват дейността на холандския батальон в Сребреница и освен това нарушават на няколко пъти постигнато примирие. По нареждането на силите за защита на ООН (ЮНПРОФОР) през ноември 1994 година самолетите на НАТО бомбардират някои сръбски позиции. В отговор на това командирът на босненските сърби Ратко Младич взема за заложници 70 от холандските военнослужещи, които вследствие на натоварен дипломатически натиск са пуснати на свобода след 6 дневен срок.

През 1995 година сърбите забраняват прехода на всякакви камиони и именно поради това холандските военнослежещи започват да се разболяват от недохранване. През месец май 1995 година напрежението между холандските военнослежещи и сърбите ескалира и сърбите започват да откриват огън по военнослужещите на ЮНПРОФОР с цел да ги сплашат.

На 6 юли 1995 година сърбите преминават в пълно настъпление и вземат в плен 30 холандски военнослужещи. Въпреки това командващият холандския батальон не иска въздушно подкрепление. Въздушно подкрепление е поискано ден преди превземането на Сребреница от въоръжените сили на Ратко Младич. По сръбските позиции са нанесени два удара в отговор, на което босненските сърби отправят ултиматом и искат незабавното прекратяване на въздушните нападения заплашвайки, че ще убият държаните в плен холандски военнослужещи и че ще открият огън и по останалите военнослужещи на ЮНПРОФОР и цивилното население в Сребреница. В отговор на този ултиматом специалният представител за Босна и на генерлания секретар на ООН иска прекратяването на въздушните удари. И по този начин на 11 юли 1995 година сърбите влизат в Сребреница...

 



Още новини по темата