Балканите-Текущи събития 39

Успя ли международната общественост да обезпечи стабилността на Балканите?

Балканите-Текущи събития 39

За прекратяването на сблъсъците и за намирането на мирни разрешения в Босна и Херцеговина и в Косово от 90те години на ХХ век на воюващите страни бяха предоставени някои правомощия и бяха съставени предимно структури на етнична основа. Освен това бяха създадени международни структури, които първоначално ги контролираха, а след това следяха дейността им. За съжаление обаче след време този порядък блокира системата. След блокирането на системата започна да се дискутира въпроса дали международната общественост се е провалила. И в действителност междунородната общественост допусна ли грешка на Балканите?

На 21 ноември 1995та година тогавашните президенти на Федерална Република Югославия Слободан Милошевич, президента на Хърватия Франьо Туджман и президента на Босна и Херцеговина Алия Изетбегович подписаха Дейтънския мирен договор, който сложи край на войната в Босна и Херцеговина. Дейтънският мирен договор има две основни цели, една в краткосрочен и една в дългосрочен план. Краткосрочната цел на договора бе прекратяването на войната, а в дългосрочен план се целеше подготвянето на необходимата среда за обезпечаването на траен мир и стабилност. До днес по тези въпроси бе постигнат съществен успех. И в действителност след като се вземе предвид колко е трудно установяването на мира след една ужасяваща война открито се вижда, че положението в Босна и Херцеговина се развива в положителна насока от вяска една гледна точка. Ако се вземат предвид събитията, на които е сцена днес Сирия се разбира, че установяването на мира е много трудно. Днес Босна и Херцеговина живее в мир. Наред с това по силата на решението поставонето от конституционния съд на Босна и Херцеговина през 2000 година бошняците, босненските сърби и босненските хървати бяха приети като учредителен елемент на Босна и Херцеговина. Столицата Сараево, която бе разрушена в годините на войната днес отново се сдоби с облик подхождащ на една европейска столица. Етническите отношения стъпка по стъпка се нормализират.

Невъзможно е да се отрекат положителните страни на Дейтънския мирен договор, но този договор донесе със себе си и редица проблеми. Годините от войната оставиха в Босна и Херцеговина хомогенни от етническа гледна точка области всяка една, от които е контролирана поотделно от бошняци, сърби и хървати. В тези рамки Дейтънския мирен договор узакони етническото разцепление в страната.

Всъщност Дейтънският мирен договор постави основите за интеграцията на босненската държава и общество. За съжаление обаче поради липсата на политическа воля Босна и Херцеговина все още не успя да се превърне в модерна държава притежаваща модерна конституция.

Ако вземем за пример положението с Косово отрито се вижда, че международната общественост оказа по-навременна и ефикасна намеса благодарение на поуките извлечени от войната в Босна  и водена от желанието да се избегне повторението на сценария от Босна. За съжаление обаче международната общественост, която не бе подготвила стратегия за излизане от ситуацията от края на войната през 1999 до средата на 2004та година следва политика за продължаване на съществуващото положение в Косово и се отнесе с нежелание по въпроса за определянето на окончателния статут. След като стана ясно, че това статукво не може да бъде продължено за дълго бяха започнати преговори относно статута на Косово.

По настоящем Косово е признато за независима държава от общо 117 страни. Наред с това е невъзможно да се отрече, че в северните части на страната съществуват сериозен проблем. Диалогът между Белград и Прищина за нормализирането на отношенията между двете страни ще обвърже в значителна степен Северно Косово към Прищина.

От бившите Югославски републики единственно Словения и Хърватия успяха да обезпечат стаблиността. В Косово, Сърбия, Босна и Херцеговина и в Македония предишните източници на напрежение продължават да пазаят актуалност. Политиката основаваща се на етнически национализъм също продължава. От друга страна ниския житейски стандарт подстрекава крайно дестните движения. По всяка вероятност и в бъдеще някои маргинални групи обявяващи се против съвместното съжителство на различните етнически групи ще продължат да създават проблеми със сигурността между хората на Балканите. Произхождайки от днешните регионални и международни условия във връзка с Балканите е възможно да се отстоява, че средите подкрепящи пълното разпокъсване на региона са обречени на провал. Настоящето положение обаче показва, че отговорностите на международната общественост в региона все още не са приключили и че за постигането на трайна стабилност има още много за вършене.



Още новини по темата