Актуална тема на деня-33

Кризата САЩ-Турция...

Актуална тема на деня-33

Ембаргото наложено от САЩ на Иран поради ядрената програма на тази страна предизвика много сериозни проблеми в Иран по време на управлението на Ахмединеджат. Избраният през 2013 година за президент на Иран Хасан Рухани, като представител на умерените-реформистки среди увеличи очакванията на иранския народ. След проведени преговори с групата Пет плюс едно, бе подписан договор за олекотяване на икономическите санкции срещу Иран в отговор на ограничаването на ядрените дейности на тази страна и разрешаването на експерти на ООН да проведат инспекции в адрените комплекси в Иран. Това споразумение бе обнадеждило иранския народ и иранската икономика бе започнала да се възстановява, но с избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, на 8 май Иран оповести че се оттегля едностранно от договора. Това изявление се отрази отново негативно на иранската икономика. Въпреки че иранската администрация обяви като официален курс за долара 42 хиляди рияла, цената на американския долар на валутната борса продължи да расте и риялът загуби за последния 6 месечен период 50 процента от стойността си срещу американския долар. Докато през януари един долар бе 44 хиляди рияла, сега е на нивото на 110 хиляди рияла.

Тези сътресения в иранската икономика още с обявяването на намерението на САЩ за възонбовяване на икономическото ембарго са показател за сътресенията които предстоят след поставянето в сила на ембаргото. Целта на президента Тръмп е не толкова промяна на режима в Иран колкото възпрепятстването на разпространяването на влиянието на тази страна в Близкия изток. Страните от Персийския залив и Израел също открито показват че са обезпокоени от разпространяването на влиянието на тази страна в региона и че подкрепят САЩ в усилията за спирането на разпространяването на иранското влияние. Посредством ембаргото се цели да се възпрепятства осигуряването на ирански парични средства за подкрепящите тази страна групи в регионалните страни. С американското ембарго пред Иран се поставят препятствия в доставката на части за пътническите самолети, и във воденето на операции с американски долар и с ценни метали. На мушката е и иранският автомобилен сектор. Фирмата Даймлер преустанови инвестициите си в Иран след обявяването на американското ембарго. В послание в Туитър президентът на САЩ Тръмп отбеляза че фирми поддържащи икономически вързки с Иран няма да могат да работят в САЩ.

Въпреки тези изявления на Тръмп, страните от ЕС са против ембаргото. Външният министър на Германия Хайко Маас даде обещание за подкрепа за европейските фирми работещи в Иран. Той каза че работят по въпроса за осигуряването на канали за валутен трансфер с Иран и че са посрещнали с голямо съжаление решението на САЩ. Маас каза че икономическите им връзки с Иран не са толкова съсредоточени над печалбите колкото над целта за олекотяване на положението на иранските граждани. Но същевременно е много ясно че ЕС цели да придобие големи печалби от търговията с Иран и внасяйки нефт и природен газ от тази страна иска да намали обвързаността си към Русия.

Последните стъпки предприети от американската администрация са показател за една коренна промяна в американската външна политика.

САЩ обявиха ембарго и на Русия и заплашват с ембарго и Турция поради кризата с пастора Брънсън. Също така САЩ обявиха и увеличение на данъците за китайските стоки. В краткосрочен период тези стъпки може да дадат положителни резултати за САЩ но в дългосрочен период те ще поставят в опасност позицията на САЩ в света.


Етикети: криза , Турция , САЩ

Още новини по темата