Европейската история и турците-15

Превземането на Истанбул...

Европейската история и турците-15

През 324 година, град Бизантион е обявен за столица на Източната Римска Империя и е назован Константинопол, по името на римския император, по заповед на който се осъществяват грандиозни строителни и благоустроителни дейности които променят изцяло облика на града на Босфора. Император Константин е и първият римски император приел християнската религия и е прочут в историята под името Константин Велики. За западноевропейските владетели, Константинопол бе вратата към изтока и затова бе една от спирките на кръстоносците насочили се към светите земи за да превземат Ерусалим от мюсюлманите. С появата през 622 година на мюсюлманската религия, която за кратко време се разпространява в източните земи и на арабския полуостров, мюсюлманите започват да организират набези в източните провинции на Византийската Империя. Арабски войски обсаждат четири пъти Константинопол. Три от обсадите на Константинопол са осъществени в периода на Аббасидите и една в периода на Емевидите. В първата обсада на града участва и близкият съратник на пророка Мохаммед, Ебу Еюб Ел Енсари. Той почива от болест по време на тази обсада и е погребан пред стените на Константинопол. Думите на пророка Мохаммед че Константинопол ще бъде превзет от един велик мюсюлмански пълководец, превръща града в една свещенна за мюсюлманите цел. Затова историкът Феридун Емеджен нарича Константинопол-Обещаният на мюсюлманите град.

Константинопол е многократно обсаждан и от османски войски. Първата е по време на управлението на султан Йълдъръм Баязид, втората и третата са в периода на вътрешен раздор от претендентите за османския престол Сюлейман Челеби и Муса Челеби. Следва обсадата на войските на султан Мурад Втори. Тези обсади са неуспешни  и османските войски не могат да преодолят крепостните стени на Константинопол.

Султан Мехмед се възкачва два пъти на османския престол. Най-напред, след доброволното оттегляне на баща му султан Мурад Втори, той се възкачва на престола на 12 годишна възраст, в периода 1444-1446 година. Поради постоянните унгарски набези в османските земи обаче, непълнолетният владетел изпитва трудности в управлението на държавата и затова моли баща си да се завърне отново на престола. Този неуспешен период в живота на султан Мехмед Втори, често става повод за критики от страна на някои среди в османския двор, след повторното му възкачване на престола през 1451 година. Близките на султана държавници му нашепват че само превземането на Константинопол ще осигури налагането на авторитета му в държавата. Затова, султан Мехмед Втори си поставя като главна цел превземването на Константинопол и това се разкрива и от думите му-или градът ще ме вземе, или аз него.

Султан Мехмед Втори, получава много добро образование и освен арабски и персийски езици, владее като чужди езици и гръцкия и славянския. По време на престоя му в Маниса като престолонаследник, Султан Мехмед слуша от устата на западни учени като Кирияко Данкона история на Римската Империя и на Западна Европа, живота и делата на Александър Македонски и на други велики пълководци и воини от древността. Това се отразява и на характера на младия принц и той става волеви, смел и изпълнен с желание за героични дела за да заеме място по страниците на историята като Александър Македонски.

В рамките на подготовките си за обсадата на Константинопол, султан Мехмед Втори нарежда срещуположно на построената от дядо му султан Баязид крепост Анадолу Хисари да бъде построена нова крепост на име Румели Хисари. По този начин той затваря напълно входа на Босфора откъм Черно Море. През 1453 година султан Мехмед Втри пристига от Едирне с войската си пред стените на Истанбул и започва продължилата 54 дена последна обсада на Константинопол. Османските войски притежават много голям опит в сражения на открито с европейските войски, но за първи път се изправят пред мощни крепостни стени и фортификации като тези на Константинопол. По заповед на султана, се построяват много мощни артилерийски оръдия. Същевременно в Константинопол има големи противоречия между пролатинските среди подкрепяни от император Константин Палеолог и протурските среди водени от Лукас Нотарас. Нотарас дори заявява че би предпочел да види в Константинопол турска чалма вместо католическа шапка. Отбраната на града е поета основно от наемни италиански войски, а византийските сили са използвани само като допълнителни сили. След раняването на генуезеца Джовани Джустинияни, който ръководи отбраната на Константинопол, и след като османските обсадни оръдия пробиват на няколко места крепостните стени, османската армия усилва натиска си над града и с щурм на 29 Май 1453 година, градът е превзет. По време на този щурм е убит и последният византийски император Константин. С превземането н Константинопол, който е наречен от турците Истанбул, настъпва краян на средновековието и в Европа започва епохата на Ренесанса.

Султан Мехмед Втори получава прозвището Завоевателя. С превземането на Истанбул той свързва азиатските и европейските земи на империята и става владетел на всички жители на тези земи, независимо от религията им. Затова той използва и титлата Кайзери Рум, Кайзер на Рим. След тази голяма победа, Султан Мехмед Завоевателя повежда завоевателни войни в Европа за да разшири границите на империята си, като същевременно не пренебрегва и усилията за изграждането на централизираната държавна система. Той е основателят на централизираната османска държава.

Със заздравяването на позициите си в държавата, Султан Мехмед Завоевателя насочва вниманието си към Европа и Италия. Западните владетели са сериозно обезпокоени от османското напредване на запад и търсят пътища за да спрат османската империя. Но нищо не съумява да спре устрема на водените от Завеоевателя турски войски, които помитат по пътя си всички врагове. Един византийски летописец разкрива със следните думи безпомощността на европейските владетели пред турците-Много се молихме, но бог не се смили над нас, може би като наказание за някои наши тежки грехове.


Етикети: Мехмед , Истанбул

Още новини по темата