Багрите на Анадола-18

Пътешествие в Ерзурум...

Багрите на Анадола-18

В днешната ни програма ще поеме от хотела в туристическия комплекс за зимни спортове Паландьокен в град Ерзурум, на изток, към окръг Агръ. Ще посетим Догубеязът, ще се полюбуваме на силуета на планината Агръ.

        От долината на Ерзурум поемаме на изток, по долината покрита с плодородни ниви и ливади покрити с разноцветни цветя. Пътят следва коритото не реката извираща от планината Паландьокен. Преминаваме през селището Пасинлер прочуто със карбонатната си минерална вода. В Кьопрючай, търсим с погледите ни моста, и най-после забелязваме един прекрасен мост мост от 13ти век, построен от везира на илханската династия, Емир ЧобанСалтук и наречен Чобандеде. Мостът е построен от жълт камък и е със седем арки с леко заострени върхове. Арките постепенно стават по високи от краищата към средата на моста. Ние естествено преминаваме с автомобила ни не по историческия мост а по модерния стоманен мост построен недалеч. Прекосяваме рка Арас течаща на изток, след което очертавайки граничата между Турция и армения се насочва на юг, преминава през Иран и Азербайджан и се влива в Каспийско море. До шосето, паралелно на реката се простра и железопътната линия. Пред погледа ни се простира безбрежна равнина покрита с полски цветя и храсталаци. След известно време навлизаме между хребетите на планинския масив Арас. Покрай пътя се забелязват интересни скални образования подобни на образованията в Кападокия. Върховете все още са покрити със сняг а по склоновете вече цъфтят полски цветя.

        Прекосяваме планините и слизаме в долината Елешкирт. Най-накрая пристигаме в град Агръ. Населението на града в който има много хотели тъй като е разположен на транзитния път от Турция за Иран и тук отсядат шофьорите на тирове е около 60 хиляди души. Разхождаме се по чаршията и улиците и правим някои покупки. По улиците амбулантни търговци продават плодове, но всички те са пристигнали от други райони на страната. Потегляме отново на път. Град Агръ е разположен в централната част на долината Елешкирт. Пред нас и от двете ни страни се редят зелени хълмове, а в далечината се мержелеят по-високи заснежени върхове. Понякога от някои висока точка на пътя забелязваме няколко населени места наведнъж. Срещаме и стада с овце и добитък, пазени от по две овчарски кучета и водени от един единствен овчар на кон. Преминаваме покрай разклона водещ на юг към Диядин и Ван, и продължаваме на изток, към най-високата планина на Турция. Още отдалеч забелязваме познатия ни от снимките силует на планината Агръ с надморска височина 5 хиляди 165 метра. Покритият с вечни снегове и ледове връх на планината е забулен от мъгли. Омагьосани сме пред тази величествена природна картина. Върхът Бююк Агръ е забулен с мъгли, но неговият по-малък събрат, Кючюк Агръ се извисява като конус над главите ни. Височината му е 3 хиляди 925 метра над морското равнище. Всъщност разстоянието между двата върха е 11 и половина километра. Твърди се че корабът на Ной е заседнал на върха на планината Агръ. Всъщност, тъй като в свещенните книги се говори не за планина, а за планини, ноевият ковчег се търси и в околните планини. Преди време бяха разпространени фотографии на които се вижда образования напомнящо пхо формата си кораб. Една иранска легенда разказва че планината Агръ е люлката на човечеството. Местните легенди пък разказват че корабът на Ной стои все още на върха на планината Агръ, но бог го е скрил от погледите на хората. Върхът на планината Агръ е изкачен за първи път през септември 1829та година от германеца Йохан Якоб Фон Паррот. Оттогава до днес алпинистите горят от желание да разгадаят тайните на тази планона.

     Сядаме в един ресторант с гледка към планината и си поръчваме от местните гозби. След като се нахранваме, потегляме към двореца Исхак паша. В долината Догубеязът има и други планински масиви освен Агръ. Всички те обаче са приели върховенството на Агръ, и се надпреварват помежду си. Някои са конични, други наподобяват насеченото с дълбоки бръчки лице на старец, сиви, жълти. Дворецът Исхак паша е построен на склона на една от тези планини, преиз 17ти век, от османския валия на областта, Исхак Паша. Строежът приключва напълно едва през 18ти век. Сградата представлява композиция от османски, селчукски и ирански архитектурни стилове. Сградата е построена от каменен материал в същия цвят със скалите наоколо. Стените са украсени с фрески издълбани по каменния материал. Има 366 помещения. Дворецът впечатлява с великолепния си изглед, откриващ се отдолу, от долината Догубеязът.


Етикети: Ерзурум

Още новини по темата